Къде е бил Иисус Христос от 12 до 30 годишната Си възраст? В светото Евангелие пряко не се говори за този период от живота на Спасителя. Затова и единствено се налага въпросът: къде е бил Иисус Христос от 12 до 30 годишната Си възраст? Обаче най – често поставят този въпрос не толкова от интерес непременно да се узнае къде ще да е бил Иисус Христос през тези години от Своя земен живот, колкото – от желанието на всяка цена Той да бъде представен като обикновен човек, в когото нямало нищо свръхестествено и божествено. За това и обикновено отговарят: „През това време Христос е бил в Индия, където изучавал будиските свещенни книги. Необикновеното в Неговия тригодишен обществен живот може да се обясни естествено като резултат на продължителна школовка под ръководството на будистки монаси”.

И така: Къде е бил Иисус Христос от 12 до 30 годишната Си възраст? Бил ли е Той в Индия?

Както вече споменахме, в светото Евангелие не се говори пряко за този период от живота на Иисуса Христа. Но това е напълно естествено и в хармония с великото смирение, в което Божият Син се яви на земята. Един писател по този повод казва: „Забележете, че най – добрите младежи са тези, за които не се говори много сред обществото. Скромността е украшение на юношата. Не е добре, когато млади хора се навират в очите на другите и ги предизвикват да говорят много. Младежът спазва своята добродетел само в тихата долина на смирението”.

Все пак светото Евангелие, което е миродавното за живота на Спасителя, има места, които излъчват достатъчно светлина по интересуващия ни въпрос и опровергават напълно хипотезата за пребиваването на Христа в Индия.

Св. Евангелист Лука, разкайзвайки за отиването на дванадесет годишния Иисус в Йерусалим по случай празника Пасха, за туй: как Йосиф и св. Дева Мария на връщане Го изгубили, как след тридневно тревожно търсене Го намерили в храма между юдейските учители, отбелязва: „Той тръгна с тях и дойде в Назарет; и им се покоряваше” (2:51).

Като имахме предвид, какво безпокойство и какви вълнения са изживели св. Богородица и праведният Йосиф, докато намерят Иисуса в храма, макар да са знаели, че Той не е в чужда страна, а е в Своето отечество, в свещения град Йерусалим, изключено е да се допусне, че те биха се съгласили да Му разрешат да отиде в далечна, непозната страна, при чужди хора, та дори и да предположим, че Той би пожелал да предприеме такова пътешествие.

Значи, те за нищо на света нямало да Му позволят подобно странствуване. И Той действително не е ходил никъде извън Палестина, защото това би било против волята на Майка Му и Йосифа. А светият евангелист изрично казва за отношението Му към тях: „И им се покоряваше”. Следователно Иисус Христос е останал да живее в Назарет. Там Той е преуспявал в мъдрост и възраст и в любов пред Бога и човеците (Лук. 2:52).

Същият евангелист Лука, като говори по – късно за учителската дейност на Спасителя в Галилея, съобщава следното: „И дойде в Назарет, дето бе възпитан, и по обичая Си влезе един съботен ден в синагогата и стана да чете” (4:16). Значи Иисус Христос е живял в Назарет там е бил възпитан; там редовно е посещавал синагогата и това посещение е станало Негов навик, Негов обичай, който като червена нишка е пронизвал целия Му живот от юношеството до зрялата възраст. Затова именно и светия евагелист изрично отбелязва: „И по обичая Си влезе един съботен ден в синагогата.”

Но с какво ли се е занимавал Богочовекът в Назарет до началото на Своята обществена дейност? Отговор на този въпрос намираме в Евангелието на св. Марк, гл.6, ст.3-ти. Там четем: „Не е ли Той дърводелецът, Марииният Син?” Значи Спасителят на човечеството в Своя частен живот от 12 до 30 годишната Си възраст е бил обикновен занаятчия, дърводелец. Така го знаят Неговите съграждани, тъй се е наложил Той на тяхното съзнание.

Но да изучиш добре един занаят и да се утвърдиш в него като майстор (народът пита за Иисуса Христа: „Не е ли Той дърводелецът? – което показва, че е дърводелец с име), за това е необходима практика, потребни са години. И като вземем под внимание естеството на занаята дърводелство, в никой случай не може да се допусне че Иисус Христос още преди Своята дванадесет годишна възраст е бил вече дърводелец с име. Напротив, с пълно право може да се предположи, че тъкмо тогава Той е започнал да се учи на това изкуство при Йосифа, който е бил именно дърводелец, и е продължил да упражнява тази професия до 30 годишната Си възраст.

Ако беше вярно твърдението, че Спасителят през въпросния период от Своя живот е прекарал в Индия, тогава Той нямаше да бъде никакъв дърводелец – не би имал възможност да изучи тоя занаят. Но щом е дърводелец, и то дърводелецът, тогава Той е бил в Назарет – в работилницата на Йосифа, а не в Индия. – да се предполага, че Иисус е изучил дърводелството в Индия, това ще рече да се компрометира самата хипотеза относно пребиваването на Иисуса в Индия, защото тя Го праща там да учи тайнствените будистки науки, а не дърводелство. Но да допуснем, че Иисус е изучил дърводелския занаят до 12 годишната Си възраст и след това е заминал в далечна Индия. Ала в такъв случай психологически е неправдоподобно, че Той и след 20 годишно прекратяване на занаята все още може да минава в очите на Своите съграждани като дърводелец. Съвременниците Му обаче Го наричат „дърводелецът”, защото знаят, че Той идва на проповед от Назаретската работилница на Йосифа, а те не из будиските манастири.

Каквито отстъпки и да правим на тази хипотеза, както и да се нагаждаме към нея, ние, изхождайки от евангелския текст, се натъкваме само на абсурди и несъобразности, които ясно говорят за нейната несъстоятелност.

В евангелието на св. Иоана Богослова намираме следното място: „И чудеха се юдеите, казвайки: как Тоя знае книга, когато не се е учил?” (7:15). Този евангелски тест е собено важен за нашия случай.

Няма съмнение, че по въпроса, дали един човек се е учил или не, компетентни са неговите съвременници и съграждани, които лично го познават, които знаят целия му живот, а – не поколенията, които живеят 19 века подир него. Така е и в случая с Иисуса Христа. Юдеите, Неговите съграждани, знаят дали Той е получил някакво образование или не, а не днешните противници на християнството. И тези Христови съвременници се чудят и питат: „Как Тоя знае книга, когато не се е учил?” Ясно е, че Спасителят, според свидетелството на съвременниците Си не се е учил, както са се учили юдейските равини и учители.

Ако беше вярно твърдението, че Христос е бил в Индия и там е получил голямо образование, тогава юдеите нямаше в недоумение да се питат: „Откъде у Него това? Каква е тая мъдрост, която Му е дадена, че се вършат такива чудеса чрез ръцете Му?” (Марк. 6:2), а направо щяха да си кажат: „ Да, вярно, че Той върши чудни дела и говори мъдри слова, но ние знаем откъде е у Него това. Нали цели 20 години се учи в Индия? Оттам са у Него тези неща”.

Нищо подобно не говорят юдеите. Напротив, казват, че Той не се е учил и не могат да разберат, как един човек може да знае книга, без да се е учил. Обаче ученият фарисеин, началник юдейски, Никодим разбира тази тайна и открито я казва пред Самия Иисус Христос: „Рави, знаем, че си учител, дошел от Бога” (Иоан 3:2). Значи: не е от Индия и будистките манастири, а – от Бога!

Освен това и голямото принципно различие, което съществува между християнството и будизма, е едно доказателство против хипотезата за пребиваването на Христа в Индия.

• Будизмът в своята първоначална форма не проповядва никакъв Бог. Едва по – късно учениците на Буда, под напора на естествения копнеж на човешката природа по свърхестественото, създадоха от самия Буда свой Бог. А християнството е преди всико проповед за живия – само един Христос.
• Будизмът признава много Буди, а християнството – само  един Христос.
• За будизма не съществува човешката душа като субстанция, а за християнството не само съществува, но е по – ценна от богатствата на целия свят.
• Будизмът в своето историческо развитие е до известна степен аристократичен – ориентирал се към висшите класи, преситени и отегчени от живота, а християнството е предимно демократично – насочило се към работниците към отрудените и обременените в живота.
• Според Буда, самият живот на човека, копнежът и стремежът му към живота е извор на злото и страданието в света.
• Според християнството, злото е резултат от стълкновението на свободната човешка воля и Божествената заповед.
• Лечебното средство на будизма срещу злото е безпределното равнодушие към всичко в света – нирвана.
• Християнството се бори против злото, като се стреми да прероди злата човешка воля чрез възпитание и Божествената благодат, да изкорени егоизма и да възпламени в човешкото сърце любов към Бога и човека.
• Християнското изкупление от злото е достъпно за всички, защото за всички се отнасят думите на Христа: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя” (Мат. 11:28).
• Но, за да се удостои човек с будиското изкупление от злото, трябва да напусне своето семейство, своята работа, да тръгне по света като просяк и да умъртвява всички свои желания.
• Будизмът само запрещава омразата към човека, а християнството заповядва любов към ближния, дори и към враговете.
• Будизмът е религия на пасивността и леността, а християнството е религия на активното, динамичното и културно развитие на човечеството.
• Идеалът на християнството е вечният живот на човека, а идеалът на будизма – прекратяването на всякакъв живот.

При тези основни различия между християнската религиозна система и будистката, не може и дума да става, че Христос е живял в Индия и от там е донесъл Своето учение.

Но ето най – после и личното показание на Спасителя за Неговото учение. В отговор на юдеите, които недоумявали относно Неговото знание, Той казва: „Учението Ми не е Мое, а на Оногова, Който Ме е пратил” ( Иоан 7:16). С други думи: Той не е придобил това знание по пътя на обикновените учители, които се учат в разни школи при опитни наставници. Неговото учение е от Бога Отца, който го е пратил на Земята, за да научи човеците на истината. Това е смисълът на праведните Христови думи.

Нека не се забравя и обстоятелството, че Иисус Христос още 12 годишен, когато св. Дева Мария и праведни Йосиф Го намериха „да се седи между учителите, да ги слуша и запитва” (Лук. 2:6), е бил изпълнен с мъдрост и знание. Казва се: „всички които Го слушаха, чудеха се на разума и отговорите Му” (Лук. 2:47 р.н.).

И така: разгледаните евангелски места, които говорят, че Иисус Христос дошел в Назарет, че там бил възпитан, там се занимавал с дърводелство, че не се е учил на човешка книжна мъдрост, че учението Му е от Бога Отца, както и подчертаната коренна разлика между будизма и християнството, разбиват без остатък легендата за пребиваването на Христа в Индия.

---

Източник: Маринов Б.и Величков А. Наръчник на апологета, Книга първа, стр.81-94, публиукувано в Годишник на Духовната академия св. Климент Охридски 1954-55 г. том IV(ХХХ),10
Осъвременяване на правописа: И. Маринов