folder Filed in Апологетика
Проблемът със злото
  Според Уилиям Лейн Крейг
Илия Маринов comment 0 Comments

Проблемът за злото е най-голямото препятствие пред вярата в съществуването на Бог. Когато се замисля за размера и дълбочината на страданието в света, не зависимо дали причинено от безчовечността на хората или от природни бедствия, признавам ми е много трудно да вярвам, че Бог съществува. Без съмнение и вие сте се чувствали така. Дали всички да не станем атеисти?

Това е доста голяма стъпка за предприемане. Как да сме сигурни, че Бог не съществува? Може би има причина, поради която Бог позволява цялото това страдание в света. Може би то някак си се вписва в големия план на нещата, който ние само можем смътно да видим, ако можем изобщо. От къде да знаем?

Като християнски теист, аз съм привлечен от въпроса за злото и с целия му ужас той не приключва с отричане съществуването на Бог. Напротив, всъщност мисля, че християнският теизъм е последната, най-добра надежда на човечеството да отговори на въпроса за злото.

За да обясня защо мисля така, ще е полезно да разграничим понятията за яснота. Първо трябва да разграничим интелектуалния проблем за злото от емоционалния проблем за злото. Интелектуалният проблем за злото се отнася до даването на рационално обяснение как Бог и злото са съвместими. Емоционалният проблем за злото се занимава с емоционалното презрение на хората към един Бог, който би позволил страданието.

Уилиям Лейн Крейг (р 1949) – Американски философ, християнски теолог, историк и апологет.

Сега нека да погледнем интелектуалния проблем за злото. Има две версии на този проблем: първо, логическия проблем за злото и второ, вероятностния проблем за злото. Според логическия проблем за злото е логически невъзможно Бог и злото да съществуват съвместно. Ако Бог съществува, злото не може да съществува. Ако злото съществува, тогава Бог не съществува. Тъй като злото съществува, следва че Бог не съществува.

Проблемът с тази аргументация е, че няма причина да мислим, че Бог и злото са логически несъвместими. Няма някакво изразено противоречие между тях. Следователно, за да стигнем до такива изводи трябва да допуснем някакви скрити критерии, на базата, на които да отсъдим, че Бог и злото са несъвместими. Проблемът е, че нито един философ никога не е успял да идентифицира такива критерии. Следователно логическият проблем за злото не предлага някакво несъответствие между Бог и злото. Дори напротив. Ние можем да докажем, че Бог и злото са логически съвместими. В атеизма се предполага, че Бог не може да има достатъчни морално обосновани причини, за да позволи злото в света. Това предположение не е задължително вярно. Доколкото е поне теоритически възможно Бог да има морално достатъчни причини да позволи злото, то следва, че Бог и злото са логически съвместими. И действително, това изглежда поне логически възможно. Следователно, за мен е удоволствие да докладвам за широкия консенсус между съвременните философи, че логическият проблем за злото е решен. Бог и злото са логически съвместими.

Това все още не ни вади от гората, защото сега се срещаме с вероятностния въпрос за злото. Според тази версия на проблема, въпреки че Бог и злото са логически съвместими, то съвместимостта им е крайно невероятна. Размерът и дълбочината на злото в света са толкова големи, че е невероятно как Бог би намерил морални причини да го позволи.

Това е по-силният аргумент и ще насоча нашето внимание в тази посока. В отговор на тази версия на проблема, искам да посоча три основни точки:

1. Ние не сме в добра позиция, за да преценяваме вероятността дали Бог има морални причини, да позволи на злото да се случва.

Като смъртни хора ние сме ограничени във време, пространство, интелект и прозрение. Трансцендентният и всемогъщ Бог, обаче вижда края от началото и провиденчески подрежда историята, така че волята Му да се изпълни чрез свободните решения на хората. За да постигне тази цел, Бог може би трябва да се примири с някои злини по пътя. Зло, което изглежда безмислено от наша гледна точка, може да бъде справедливо допуснато в по-широката рамка на Бог. Като се замислим за Божия промисъл през цялата история, смятам че можем да видим, колко безнадежно е за ограничения наблюдател да спекулира с вероятността дали Бог е имал достатъчни морални причини да позволи конкретното зло. Просто не сме в добра позиция да правим такава оценка.

2. Християнската вяра включва доктрини, които увеличават вероятността за съвместното съществуване на Бог и злото.

По този начин тези доктрини увеличават възможността Бог да съществува в контекста на съществуването на злото. Кои са някои от тези доктрини? Нека назова четири:



а) Основната цел на живота не е щастието, а познанието на Бог. Една от причините, която прави въпросът за злото толкова труден е нашата нагласа да мислим, че ако Бог съществува, то тогава неговата цел е щастието на хората на този свят. Единствената роля на Бог е да предостави удобна и сигурна среда за своите човешки любимци. От гледна точка на християнството, това не е така. Ние не сме домашни любимци на Бог и целта на човека не е щастие, а познаването на Бог, което в крайна сметка ще донесе истина и вечна човешка реализация. Много злини се случват в живота, като изглеждат изцяло безмислени пред целта за човешко щастие. Страданието на невинните ни предоставя възможност за по-силна зависимост и вяра в Бог, както от страна на страдащия, така и на хората около него. Разбира се дали целта на Бог се реализира чрез страданието, зависи от нашата реакция. Дали реагираме с гняв и горчивина към Бог или се обръщаме към него с вяра да ни даде сили да издържим.


б) Човечеството е в състояние на бунт срещу Бога и неговата цел. Вместо да се подчиним и да почетем Бог, хората въставаме срещу Него и поемаме по свои пътища на отчуждение от Бог, морална вина пред Него и опипване на духовна тъмнина, в търсене на фалшиви богове по наш образ. Ужасните човешки злини в света са свидетелство за човешкия упадък в това състояние на отчуждение от Бог. Християнинът не е изненадан от злото в този свят, напротив, той го очаква. Библията учи, че Бог е оставил човечеството на греха, който то само си избрало и не се намесва, за да го спре, а оставя падението на човека да продължи по своя път. Това само засилва моралната отговорност на човека пред Бог, както и нашата греховност и нуждата ни от опрощение и морално почистване.

в) Познаването на Бог прелива във вечен живот. В християнския мироглед този свят не е всичко, което съществува. Иисус обеща вечен живот на онези, които му се доверяват като Господ и Спасител. В следващия живот Бог ще награди с неописуема радост тези, които са понесли страданията си с кураж и вяра. Апостол Павел, който написал голяма част от Новия Завет е живял живот изпълнен със страдания. Въпреки това той написал: “ Затова ние не падаме духом; макар външният ни човек и да тлее, но вътрешният от ден на ден се подновява. Защото кратковременното наше леко страдание ни доставя в голямо изобилие пълна вечна слава, като имаме пред очи не видимото, а невидимото; понеже видимото е временно, а невидимото – вечно“ (2 Коринт 4:16-18). Апостол Павел представя везна, от едната страна, на която са поставени страданията на живота, а от другата е вечната слава, която Бог предлага на своите чада в рая. Тежестта на славата е толкова по-голяма, че е буквално извън сравнение със страданието. Освен това, колкото повече време прекарваме във вечността, толкова повече забравяме за злото и страданието, които се стопяват в спомените ни до един микроскопично малък момент. Ето защо ап. Павел ги нарича „кратковременно леко наше страдание“ – та са потопени в морето на божествена слава и радост, което Господ излива над тези, които Му вярват.


г) Знанието за Бог е несъизмеримо благо. Да познаваш Бог, източникът на безкрайна добрина и любов е несравнимо добро и реализация на човешкото съществуване. Страданията на този живот дори не могат да се сравнят с него. Така човекът, който познава Бог, независимо как страда, все още може да каже „Бог е с мен“, само чрез добродетелта на познанието за Бога.

Тези четири християнски доктрини до огромна степен намаляват сянката, която злото сякаш хвърля върху съществуването на Бог.

3. С оглед на пълния обем свидетелства, съществуването на Бог е вероятно.

Вероятностите са зависими от информацията, която имаме под внимание. Например представете си, че Джо е студент в Университета на Колорадо. Представете си, ние знаем, че 95% от студентите в този университет карат ски. На базата на тази информация има голяма вероятност Джо да кара ски. Сега представете си, че също така научим, че Джо е с ампутиран крайник и 95% от ампутираните студенти не карат ски. Изведнъж вероятността Джо да бъде скиор намалява драстично!

По същия начин ако единствената информация, която вземем под внимание е съществуването на злото, то съществуването на Бог изглежда невероятно отнесено към това. Но това не е истинският въпрос. Истинският въпрос е дали съществуването на Бог е невероятно с оглед на цялата информация, която имаме. Склонен съм да твърдя, че когато вземете под внимание всички аргументи, тогава съществуването на Бог е много вероятно. Нека спомена три аргумента:

1. Бог е най-доброто обяснение защо нещо изобщо съществува, вместо да не съществува нищо.

Запитвали ли сте се, защо нещо изобщо съществува? От къде е дошло? Преди атеистите твъдяха, че вселената е безкрайна и непричинена. Развитието на астрономията и астрофизиката през последните 80 години, обаче определя това твъдение като невероятно. Според модела на големия взрив цялата материя, енергия, дори физическото пространство и самото време са дошли в битие от една единствена точка преди 13,5 милиарда години. Преди тази точка вселената не е съществувала. Следователно моделът на големия взрив изисква създаване на вселената от нищо. Това е много притеснително за атеиста. Куентин Смит, философ – атеист пише: „Отговорът на атеистите и агностиците на това развитие е сравнително слаб, дори невидим. Неудобна тишина сякаш превзема невярващите, когато този въпрос се повдига.“ Причината за това неудобство не е трудно да се намери. Антъни Кени я изразява с това твърдение: “ Последовател на теорията за големия взрив, който е атеист, трябва да вярва, че материята във вселената е дошла от нищото, чрез нищото“.

Пред християнина няма такъв проблем, тъй като теорията на големия взрив само потвърждава това, което християните винаги са вярвали, че в началото Бог сътвори вселената. Сега питам Вас: кое е по-вероятно? Християнинът да е прав или вселената да е изкочила от нищото без причина?

2. Бог е най-доброто обяснение за съществуването на сложния ред във вселената.

През последните 40 години, учените откриха, че съществуването на интелигентен живот зависи от комплексен и деликатен баланс от първоначални условия, заложени в самия голям взрив. Сега знаем, че вселените, които не позволяват живот са много по-вероятни от вселените, които позволяват живот, като нашата. Колко по-вероятни? Отговорът е, че шансовете вселената да позволява живот са толкова минималистични, че са отвъд нашите възможности за разбиране и изчисление. Например промяна в силата на гравитацията или в атомните сили само с 1 на 10000 би предотвратило вселена позволяваща живот. Така наречената космологична константа „ламбда“, която предопределя раздуването и експанзията на вселената и която е отговорна за наскоро откритото ускорение на разширението на вселената е фино настроена до 1 към 10 на 120та степен. Оксфордския физик Роджър Пенроуз изчислява, че шансът специалната ниска ентропия на нашия свят, която прави живота възможен, да се появи само по случайност е 1 към 1010 на 123-та степен. Пенроуз коментира: „Дори не мога да се сетя за нещо друго във физиката, чиято точност поне да се доближава до число като 1 към 1010 на 123-та степен“. Има множество количества и константи, които трябва да бъдат прецизно настроени по начин, така че вселената да позволява живот. И не са само количествата изискват фина настройка, а и техните съотношения също трябва да бъдат фино настроени. Така една невероятност се умножава по друга невероятност, по трета невероятност докато мозъците ни се зареят из неумозрими числа. Няма физическа причина, поради която тези константи и количества трябва да притежават стойностите, които притежават. Някогашният агностик, физикът Пол Дейвис коментира: „Чрез научната ми работа, започнах все по-силно и по-силно да вярвам, че физическата вселена е сглобена с такава възхитителна гениалност, че не мога да приема това само като прост факт“. Подобно на него Фред Хойл отбелязва: „Интерпретация на фактите от здравия разум предполага, че някакъв супер интелект си е играл с физиката“. Робърт Джастроу, бивш ръководител на Института за космически изследвания на НАСА нарича това най-силния аргумент за съществуването на Бог, дошъл от науката.

Мирогледът, който християните винаги са поддържали, че има интелигентен дизайнер на вселената изглежда има повече смисъл от атеистичната гледна точка, че вселената след като е изкочила от небитието непричинена, просто по случайност се е случило така, че тя била фино настроена с невероятна прецизност за поддържането на интелигентен живот.

3. Обективните морални ценности в света.

Ако Бог не съществува, то обективните морални ценности не съществуват. Много теисти и атеисти са съгласни по този въпрос. Философът Майкъл Рус обеснява следното: „Моралът е само биологическа адаптация, подобна на ръцете, зъбите и краката. Приемането на набор от твърдения като рационално обосновани етически е илюзорно. Харесва ми, когато някой казва „обичай ближния“ и си мисли, че се позовава на авторитет извън и над себе си. Въпреки това, такава връзка е в действителност безпочвена. Моралът е просто помощ за оцеляването и репродукцията….и всяко по-дълбоко значение е илюзорно“.

Фридрих Ницше, великият атеист на 19-ти век, който обяви Бог за мъртъв, разбра, че смъртта на Бог означава унищожението на всякакъв смисъл и стойност в живота. Мисля, че Ницше беше прав.

Тук трябва да внимаваме обаче. Въпросът не е „трябва ли да вярваме в Бог, за да живеем морален живот?“ Не твърдя, че трябва. Нито пък е въпросът „можем ли да разпознаем обективните морални ценности без да вярваме в Бог?“ Мисля, че можем. По-скоро въпросът е „ако Бог не съществува, съществуват ли обективни морални ценности?“ Подобно на Рус и аз не виждам причина да мисля, че при отсъствие на Бог, стадният инстинкт еволюирал чрез хомо сапиенс е обективен. В крайна сметка, какво им е толкова специалното на хората? Те са само инцидентен, вторичен продукт на природата, който е еволюирал сравнително наскоро върху купчина прах изгубена някъде в една враждебна и безмозъчна вселена, обречени на индивидуално и колективно изчезване за сравнително кратко време. От атеистична гледна точка, някои действия, да кажем изнасилванията, не са били социално преимуществени и в хода на човешкото развитие са станали табу, но това по никакъв начин не доказва, че изнасилването е наистина грешно. От атеистична гледна точка, няма нищо наистина грешно в това да изнасилиш. Без Бог няма абсолютно правилно и грешно, което се пренася на нашата съвест.

Проблемът, обаче е, че обективни морални ценности съществуват и дълбоко в себе си всички го знаем. Вече няма причина да отричаме реалността на моралните ценности повече от реалността на физическия свят. Действия като изнасилвания, жестокост и насилие над деца не са просто социално неприемливи, това са морални мерзости. Някои неща са наистина грешни.

Така, парадоксално, злото съумява да утвърди съществуването на Бог. Тъй като обективни морални ценности не могат да съществуват без Бог, а обективни морални ценности съществуват – както е видимо от реалността на злото – тогава неизбежно следва, че Бог съществува. И така, при все че злото от една страна поставя въпрос пред съществуването на Бог, в един по-фундаментален смисъл то демонстрира съществуването на Бог, тъй като зло не би могло да има без Бог.

Това са само част от доказателствата за съществуването на Бог. Бележитият философ Алвин Плантига е изложил около две дузини аргументи за съществуването на Бог. Кумулативната сила на тези доказателства прави възможно Бог да съществува.

В заключение, ако и трите ми тези са верни, то злото не доказва невъзможност християнския Бог да съществува. Напротив, като вземем под внимание общия обем доказателства, съществуването на Бог е вероятно. Така, интелектуалният проблем за злото не успява да отхвърли Божието битие.

Това ни отвежда до емоционалния проблем за злото. Мисля, че повечето хора, които отричат Бог, поради злото на този свят, не го правят от интелектуални трудности. По-скоро е емоционален проблем. Те просто не харесват един Бог, който би позволил те и другите хора да страдат и не искат да имат нищо общо с Него. Това е просто атеизъм на отрицанието. Има ли християнската вяра нещо, което да каже на тези хора?

Със сигурност има! Тя ни казва, че Бог не е отдалечен създател или безлична основа на съществуването, но любящ Отец, който споделя нашето страдание и страда заедно с нас. Проф. Плантинга написа: От християнска гледна точка Бог не стои безучастно в страни, хладно наблюдавайки страданието на Своите създания. Той слиза в света и споделя нашето страдание. Той издържа мъчението да види Сина Си изпратен на горчива, жестока и срамна кръстна смърт. Христос беше готов за агониите на самия ад…с цел да преодолее и греха, и смъртта, и злото, които действат в нашия свят и да ни удостои с живот по-славен от това, което можем да си представим. Той беше готов да страда от наше име, да приеме страдание, от което не можем да имаме представа.

Знаете ли, Иисус изтърпя страдание отвъд всяко разбиране. Той понесе наказанието за греховете на целия свят. Никой от нас не може да разбере това страдание. При все, че бе невинен, Той доброволно пое върху себе си наказанието, което ние заслужавахме. И защо? Защото Той ни възлюби. Как може да отречем Него, Който даде всичко за нас?

Когато разберем жертвата Му и Неговата любов към нас, това поставя въпросът за злото в изцяло друга перспектива. Сега виждаме ясно, че истинският проблем за злото е проблемът за нашето зло. Изпълнени с грях и морална вина пред Бог, въпросът, който сега стои пред нас е не как Бог да се оправдае пред нас, а как ние да бъдем оправдани пред Него.

Така, парадоксално, дори проблемът за злото да е най-голямото възражение срещу съществуването на Бог, в края на историята Бог е единственото решение на въпросът за злото. Ако Бог не съществува, то ние сме изгубени без надежда в един живот изпълнен с безсмислено и неспасяемо страдание. Бог е окончателният отговор на въпроса за злото, той ни спасява от злото в една вечна радост на неизмеримо благо, общението със самия Него.


Източник:
The Problem of Evil, William Lane Craig https://www.reasonablefaith.org/writings/popular-writings/existence-nature-of-god/the-problem-of-evil/
Превод от английски: И.Маринов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Отказ Публикуване