Съществувал ли е Иисус Христос като реална историческа личност в определено историческо време или Той е само митична фигура, заимствана от древни езически вярвания, както се утвърждаваше в атеистичния режим? Съветският „научен“ атеизъм се развиваше в две основни „школи“ – митологическа и историческа. Според митологическата школа Иисус Христос не е съществал изобщо и цялата Библия е просто митология подобна на гръцките митове и легенди. Тази версия на атеизъм е била предназначена предимно за колхозниците. За образованите хора е било ясно, че такова обществено-културно явление като християнството не би могло да възникне без реална основа във времето. Тук застъпвала историческата школа, според която Иисус Христос е съществуващ, макар и обикновен човек. В България, вероятно за удобство е получила голямо разпространение митологическата школа, която по принцип отрича съществуването Му. Днес когато, все по-често започна да се говори за историческия Иисус Христос, съмненията останаха. Не е ли това поредният политически завой? Какво казват историческите извори?

Най-същественият исторически запис, касаещ живота и делото на Иисус Христос е разбира се Евангелието, според четиримата евангелисти Матей, Марко, Лука и Йоан, както и останалите книги на Новия Завет. Тук ще оставим на страна това свидетелство и ще направим преглед на свидетелствата за историческия Христос извън Библията.

Извънбиблейските извори за Иисус Христос, като цяло се делят на юдейски и римски.

Към юдейските източници отнасяме показанията на Йосиф Флавий и еврейското писание Талмуд.

Талмудът е еврейско религиозно предание, разпространявано в устна форма до 2-ри век сл. Хр., когато е събрано в писмен сборник от равина Юда Свети. За талмудистите Иисус е „богохулник в Израил“, дошъл да потъпче „словата на мъдрите и старците“. В Талмуда Иисус се среща под името „Йешу“, „Йешуа“, „бен Пандера“, „бен Пантери“, „Иисус бен Пандери“. Това име е много старо. Счита се, че произхожда от дядото на Иисус по плът и баща на Йосиф, Яков – Пандера. Няма съмнение за историчността на талмудическите извори по отношение на използваните фрази „тъй ме научи Иисуса назарянина“, „от учениците на Иисуса назарянина“, а когато равинът Елиезер бен Дама бил ухапан от змия „дойде Яков от с. Сама (Сахания), да го излекува в името на Иисуса“. От тази и подобни случки разбираме, че евреите не се съмнявали в чудодейните способности на Иисус, но по-скоро ги отдавали на магьосничество. Подобни обвинения към Иисус не са непознати и в Евангелския разказ, например Марко 3:22 „А дошлите от Йерусалим книжници казваха, че в Него е Веелзевул, и че изгонва бесовете със силата на бесовския княз“.

Споменаването на Иисус в Талмуда има за цел да унижи, дискредитира и омаловажи Христос и християнството, но по този начин успява да послужи като уникално историческо свидетелство за съществуването на Иисус Христос.

Бележитият български библеист проф. Иван Марковски обобщава следния извод:

„Вън от всяко съмнение е, че Талмудът говори за Христа като за историческа личност, живял и действал в известно време. Неговото име е Иисус от Назарет, вършил чудеса; със Своето учение „съблазнявал Израиля“ ; отричал словата на мъдрите (старците); тълкувал Тора (книгите на Моисея), както фарисеите; не дошъл да отрече закона или нещо да прибави; в надвечерието на празника Пасха, който се падал в събота, бил повесен (разпнат), понеже фарисеите и книжниците Го обвинявали, че съблазнява народа; в Негово име учениците Му изцелявали болни“

Не по-малко интересно и достатъчно ранно е свидетелството за Иисус (Исус) на еврейския историк Йосиф Флавий (37 – 100г). Флавий пише книгите си до гръко говорящите жители на Римската империя, като се опитва да представи в добра светлина еврейския народ, който те откровено считат за див и провинциален. В книгата си „Юдейски древности“ Йосиф Флавий дава кратко, но точно сведение за Иисус Христос. Пасажът е подложен на критика през 19-ти век, където някои изследователи започват да твърдят, че е добавен от християните и не се е съдържал в оригиналния текст. По-късно се открива арабски препис на Йосиф Флавий, който никога не е бил в християнски ръце. Съмненията се опровергават. Свидетелството на Йосиф Флавий е истинско. С курсив е текстът, чиято древност и автентичност са извън съмнение. Останалата част от думите може да се подложи на критика:

„По това време (времето на въстанието срещу Пилат) живял Иисус, мъдър човек, ако изобщо би следвало да се нарече човек, защото той вършил съвършено удивителни работи, бил учител на всички ония човеци, които били готови с радост да приемат истината. Той привлякъл към себе си мнозина както от юдеите, тъй и от елините. Това е бил Христос (Месия). И макар Пилат, поради оплакването на някои знатни хора от нашите, го осъдил на кръстна смърт, то ония, които още от началото го обичали, не му изневерили (т.е. не престанали да го обичат), защото той им се явил на третия ден отново жив, както предсказали божествените пророци за това и за още хиляди други чудесни работи, отнясящи се за него. И до днес съществува поклонението на християните, които така се наричат според неговото име.“

При все, че има съмнения дали Месиянството и Възкресението на Христос са наистина споменати при Йосиф Флавий, с оглед на целите, които Флавий си поставя, то няма спор, че според написаното юдейският историк счита Иисус Христос за реална историческа личност. Йосиф Флавий също така разказва за убиването с камъни на Яков „брата на Иисус наречен Христос“ при първосвещенник Ана, разказва и за Йоан Кръстител.

На второ място, но не по важност, ще поставим римските исторически извори за Иисус. Те са авторитетни и предвид на безкрайната им критичност и враждебност спрямо християнството, достоверността им е трудно да се подложи на съмнение. Тук ще разгледаме Тацит, Светоний, Плиний Младши и Целз. Важно е да се отбележи, че ранните римски източници не правят разлика между евреи и християни, като последните са се считали за юдейска секта.

Тацит е известен римски историк живял между 55 – 117 г, познат с творбата си „Летописи“ или „Анали“, историческо произведение в 18 книги, повечето запазени в добро състояние до нас. С трудовете си Тацит е най-добрият римски източник за епохата, за която пише, а именно 18 – 68 г. сл. Хр. Споменаването му на Иисус Христос е доста изрично: „Христос, от когото те (християните) водят своето име, във времето на императора Тиберия, посредством прокуратора Понтий Пилат биде осъден на смърт“ – пише Тацит.

Светоний е друг бележит римски историк живял 65-135 г. сл. Хр. В книгата си „Живота на 12-те императори“ Светоний пише следното: „Юдеите, които заради Христос (Chrestus) вдигнаха голям шум, той (Клавдий) ги изгони от Рим“. Изгонването на евреите от Рим е датирано от писателя Орозий към 9-тата година от царуването на Клавдий или 49-та година сл. Хр. Това съвпада със записа в Новозаветната книга „Деяния на светите Апостоли“, глава 18:2 „и, като намери един иудеин, на име Акила, родом от Понт, дошъл наскоро от Италия с жена си Прискила (защото Клавдий бе заповядал да напуснат Рим всички иудеи), дойде при тях“.

Плиний Младши е виден римски юрист и магистрат, управител на областите Витиния и Понт. През 111г. по заръка на император Траян, Плиний изпраща подробно сведение за християните в Мала Азия. По думите му някои членове на християнската община са били християни и двадесет години по-рано. Според Плиний Младши на събранията си християните пеели песен, в която призовавали Христа като Бог. („Carmenque Christo quasi deo dicere secum invicem“).

Това писмо е един важен документ за християнството като движение и религия. От него се вижда ясно, че още в края на 1-ви и началото на 2-ри век Иисус е бил почитан от християните като Бог.

Целз е един от големите противници на християнството през 2-ри век. Той си поставя за цел да изучи христовата вяра с цел да я обори и дискредитира. Колкото и скептично и саркастично да е неговото отношение към християнството, Целз е трябвало да признае, че Христос е съществувал и проповядвал сред юдеите. Книгата „Истинското слово“, която Целз написва и издава в Рим около 177-180 г. е изпълнена с хули и откровени цинизми спрямо християните, които „считали за Бог тогова, който след посрамен живот бил подхвърлен на позорна смърт“, но никъде няма допуск на съмнение, относно историческото битие на Иисус.

Това са по-важните от общо 12 ранни извънбиблейски източници, които свидетелстват за съществуването на Иисус Христос като реална историческа личност. Данните са многобройни и взаимно потвърждаващи се. Карат някои изследователи нескромно да заявят: „За съществуването на Иисус Христос имаме повече исторически доказателства отколкото за съществуването на Юлий Цезар“. Никой от древните историци не е изказвал мнение, че Иисус Христос реално не е бил. Това твърдение вижда бял свят след френската революция и се разпространява основно във Франция и Германия до края на 19-ти век, а чрез съветския атеизъм блуждае и по нашите земи до днес. Вижда се също, че в периода, в който на християните не се е признавало дори правото на съществуване, много хора сами избирали този път на гонения и страдания, противно на всякакво логическо и историческо обяснение.

Как е възможно при наличие на всички тези източници да се твърди, че Христос е мит, че не е съществувал? Можем ли да си представим будизма без Буда или исляма без пророка Мохамед? Могат ли хората просто да задраскат от историята най-известната историческа личност без оглед на истина и правда?

Този Иисус от Назарет, син на обикновен дърводелец, не е имал никаква властова позиция, не е предвождал армия и през живота си не е написал нито ред. Служението Му продължило не по-дълго от три години, а при смъртта Му войниците си поделили дрехите Му, които били единственото притежание, което имал на този свят. Този Иисус станал най-влиятелната личност на планетата. За три века учението Му се разпостира из цялата Римска империя, за четири века става официална религия на империята. Днес християнството е най-разпространената вяра, която се среща на всички континенти и където 2,2 милиарда от човечеството определят себе си като християни, а Библията остава най-четенета книга във всяко едно историческо време.

Ранните последователи на Христос рискували всичко в името на Неговото следване, а учениците Му пострадали от жестока мъченическа смърт в името на това да проповядват словото Му. Дали просто учението на юдейския Месия е докоснало по уникален начин сърцата на угнетените или има нещо повече към историята? Залужава си да се провери.